Ревю: Sony Vaio P

Сред почитателите на компактните джаджи предложението на Sony в нишата на ултракомпактните компютри бе очаквано с огромно любопитство. С представянето на Sony Vaio P компанията успя хем да зарадва почитателите си, хем да не изневери на поне 2 от традициите си: нейният модел е уникален, от една страна и с цена доста над стандартната, от друга.

С размери позволяващи буквално прибирането на Vaio P в някой по-голям джоб и дизайн, който може само Sony да издокара, това е едно истинско бижу - докато беше у мен за тест, на всяко място на което се появях с него в ръка предизвиквах интерес - който успявах сравнително бързо да парирам с информацията за цената. Но в крайна сметка това е в основата на продуктите на Sony - компанията не иска те да са евтини, иска те да са желани (Apple действа по същия начин, даже прилага тактиката далеч по-успешно). И така - нека да започнем още отначало с важно уточнение - Sony Vaio P не е това, което сме свикнали вече да приемаме за нетбук - той е още по-малък, много красив и много скъп. И използва Intel Atom :-)

Sony успя да се насочи към част от нишата на ултрамобилните компютри, която остана относително празна - хората, които се подчиняват на модните тенденции (а в момента umpc-тата са на гребена на вълната, нали?), но искат да изпъкнат със стил и срещу пари. В ценовия си клас Vaio P няма конкуренция - най-близкия изискан вариант, базиран на Intel Atom процесор е брилянтния Asus Eee PC S101, който обаче се подчинява на общата тенденция за тегло и размери в класа и е с близо 1000 лева по-евтин.

Красотата на Vaio P (конкретно при мен бе моделът P530H/R) започва още от размерите му - дебел едва 2 см и с широчина и дължина 120х245 мм за него не ви трябва чанта - той се побира в някой малко по-голяб джоб, като даже няма особено голяма опастност и да го скъса, защото тоглото му е сведено до 640 грама. Малкият корпус не е попречил това да е пълноправен компютър оборудван с процесор Intel Atom Z520 работещ на 1,33 GHz, 2 GB RAM, 60 GB диск със скорост на въртене 4500 об/мин. Ограниченият от корпуса екран е с размер 8 инча, но разделителната му способност е по-голяма на останалите представители в лекия клас - 1600х768 точки при диагонал 8 инча. Размерът е наложил ограничение и върху батерията, като тя е 2100 mAh. Друга жертва на физиката е мишката - за да се остави максимално място за клавиатурата, мишката е приела формата на мини-джойстик - точно такъв, какъвто често се срещаше в лаптопи на Dell, IBM и други компании отпреди 3-4 години. Този вариант е позволил максимално добре да се употреби цялото място върху корпуса. Разбира се, най-много място по него заема клавиатурата, която, трябва да отбележа, е не само красива, но и достатъчно удобна - писането по нея не е никакъв проблем.

По такъв тънък корпус няма място за големия извод за стандартна Ethernet мрежа или пък за външен монитор - затова Sony са ги извели на допълнителен модул, който при нужда се закача към тялото на Vaio P, а ако не ви трябва - просто може да почива в някое чекмедже. Все пак място е намерено за 2 USB порта (по един отляво и отдясно), изход за слушалки и два четеца за карти памет - един специално за моделите, подкрепяни от Sony (MemoryStick) и един за SD/MMC карти, като и двата са разположени на предната страна на Vaio P. На същото място има и бутон за включване на безжичните функции (Wi-Fi и Bluetooth), както и бутон за включване на самото компютърче.

Като стана дума за включване, дойде момента да спомена, че Sony са предвидили вариант за използване на малкото Vaio без да се зарежда цялата операционна система - след натискането на един бутон точно до тези на мишката се зарежда мини операционна система, която позволява да пуснете браузър, скайп, да гледате снимки или видео бързо и лесно. Малко по-нататък ще разгледам тази възможност в по-големи детайли.

Преди да преминем към възможностите на софтуера обаче, да погледнем по-отблизо хардуера, събран в този миниатюрен корпус. Както може да се очаква малките размери наистина са взели някоя и друга жертва (освен парите на притежателя). Ето първият пример - използваният процесор (Intel Atom Z520) е с по-ниска тактова честота отколкото използвания при "стандартните" нетбук системи N270 - съответно и производителността е малко по-ниска. В случая обаче това е доста малък недостатък, тъй като той се охлажда много по-лесно и това позволява да не се използват никакви вентилатори или други шумящи елементи. Същевременно и самия корпус не се нагрява много.

Малко по-неприятна е ситуацията с твъдрия диск, тъй като използвания 1,8-инчов модел е със скорост на въртене 4200 об/мин, което забавя трансфера на данните до известна степен и това се забелязва при задачи, изискващи по-интензивно четене или запис - а в наши дни такива задачи - колкото душа иска.Sony са опитали по-малия екран да не страда от симптомите на пионера на ултрамобилните компютри - Asus Eee PC 701 - който беше с ниска разделителна способност и са поставили екран с цели 1600х768 точки - толкова нямат дори много от настолните компютри и съвременни лаптопи. И ако си мислите, че това носи само положителни емоции - не е така: висока разделителна способност на малък екран означава, че всичко е прекалено дребно - икони, букви, снимки... всичко! Често се хващах, че съм забил Vaio P прекалено близо до носа си просто за да мога да виждам какъв точно текс въвеждам.

За щастие клавиатурата (а и заместващия мишка мини джойстик) улесняват много този процес - както вече споменах, бутоните са с отлични размери и не почувствах никакво затруднение да въвеждам текст с произволна дължина... пък макар и малко прегърбен за да съм близо до екрана. Поне след като приключа можех да пъхна компютърчето в задния си джоб и да продължа нататък.

Няколкото проведени тестове потвърдиха малко по-ниските резултати на Sony Vaio P спрямо други по-обемни нетбук модели - SuperPI 1M мина за 115 сек, спрямо 92-93 сек при модлеи с Atom N270 процесор; Cinebench успя да завърши рендерирането за 3 мин 43 сек. Дискът показа очаквано по-ниски резултати - 24.6 MB/s при четене/23.9 MB/s при запис - дължащи се на по-ниската скорост на въртене на плочите му. Теста за издръжливост на батерията закова хронометъра на 2 ч. 12 м, което е по-скоро малко за мобилно устройство от този клас. Поради вида на батерията нейното заменяне с по-голяма ще е трудно и най-вече - грозно.

Стигнахме и до софтуера. Както споменах по-рано, той не се изчерпва само с предварително инсталираната операционна система, но има и още едно много малко ядро, което позволява почти моментален достъп до няколко от основните и най-използвани функции на едно мобилно устройство - чрез натискането на един бутон се показва меню, което позволява да се пусне браузър, чат клиент, Skype или пощенски клиент. Може също така да се гледа видео или да се прегледат снимки - от диска или от някой от четците за карти памет. Интересното е, че след като се избере някоя точка от менюто и се пуска .... Linux. И така - доставяния с Windows Vista модел Sony Vaio P всъщност разчита на Linux, за да работи бързо - както всъщност и на доста други програми със свободен достъп - Firefox, Pidgin (IM клиент), Skype и т.н.

Разбира се, ако искате пълната функционалност на операционната система - трябва да "пуснете изцяло" компютъра и да заредите Windows Vista. Това, за съжаление, се оказа и най-слабото място на Vaio P - само зареждането на Vista отнема цяла вечност, а след това работата не става по-розова. Почти всяка операция е свързана с досадно чакане нещо най-накрая да се случи, някоя програма да тръгне или някой файл най-накрая да се запише на диска.

Не ми се иска да хвърля цялата вина върху операционната система (която така или иначе е ужасна) и в действителност трябва да призная, че тя би се държала много по-добре, ако Sony Vaio P използваше по-бърз твърд диск - непрестанните обръщения за четене/запис към него докарваха системата почти до състояние на неизползваемост. В крайна сметка - грешката е изцяло на Sony, че са подбрали Vista за акомпанираща ОС - възможно най-лошия избор.

Малко успокоение е, че в комплект се доставя и антивирусна на Symantec, както и пакета MS Works, който дава базови, но в повечето случаи достатъчни, възможности за работа с текст, електронни таблици и дори бази данни. Sony са добавили приличен аплет за настройване на безжичните връзки (Bluetooth или  Wi-Fi).

В крайна сметка красивия Sony Vaio P ме остави със смесени впечатления - невероятно красив на външен вид и с прекрасно направена клавиатура, достатъчно бърз процесор и достатъчно RAM, но отвратителен, когато се стигне до работа с него - най-вече поради избора на операционна система. При цена от над 1800 лв подобно недоизпипване на нещата е грозно - съветвам всеки, който си вземе това бижу бързо да мигрира или към друг Windows (XP / 7) или към Linux. Най-вероятно обаче в България този модел няма да се радва на много голяма популярност, тъй като пазарът ни е ценово ориентиран.

Специални благодарности на Laptop.bg за предоставянето на Sony Vaio P за тестa.

Финална оценка: 7/10Цена към момента на ревюто: 1847 лв.

Галерия: 

Коментари

Sony винги са искали да изпъкнат с нещо за да бъдат забелязани от хората, които също не понасят да не бъдат забелязвани и да стоят в сянка независимо от цената. Модата на лъскавите дисплеи беше маркетингов трик на сони - сега всички производители ги последваха макар че това е неергономично и преди години се хвърляха пари за разработки на антиотразяващи покрития. Сони се огледаха и сега теглят в обратна посока - предлагат high black дисплей, който е по-скоро матов отколкото лъскав.
По конкретния случай - сони бяха единствен производител на УМПК за суми от порядъка на $3000-6000 и бяха неприятно изненадани от бума на евтини нетбуци. Сони имат впечатляващ дизайн и незадължително добър хардуер отдолу, което ги поставя в категорията "за ценители/дизайнери/музиканти/егоцентрици". В случая дисплея е с добра резолюция и аз давам за това плюс. Според мен тази машина е използваема, но е трябвало да преинсталирате операционната система на чисто без бонус-програмите, които са били вътре - от опит с HP 6710b зная, че Vista, която беше инсталирана работеше кошмарно върху 2GHZ C2DUO и 5400rpm диск. Кракната пиратска версия на същата ОС (предполагам че щом съм я купил, имам право да я ползвам без някои екстри) след това работеше значително по-добре. Антивирусния софуер също забавя много и може да е бил една от причините за лошото представяне, т.к. Виста би използвала 2та ГБ РАМ за дисков кеш. WinXp би вървяла доста по-добре.

Със сигурност антивирусната би забавила допълнително нещата - затова побързах да я отстраня :-) . Наистина, просто този бавен поради размерите си диск не се справя с Vista - XP би оправила нещата, но пък MS не дават...